Не-американското бъдеще на зелената енергия

uIMPACT
29.10
време за четене: 4 мин.

Актуализирано: 30.10

Все по-често чуваме реториката „Зеленото е мъртво!“ идваща от Вашингтон. Макар и фрагментирана, тя идва с изумителна последователност — среднощни туитове, изявления, речи, където вятърните турбини се наричат „вятърни мелници“, а целият сектор на възобновяемата енергия се определя като „измамама“ и „разхищение“, без тези оценки да бъдат подкрепени от факти или научни доказателства.

Психологическите или политическите мотиви зад тази реторика са извън обхвата на тази статия.

Тук твърдим нещо различно:

Зеленият преход е жив и динамичен, а страните по света инвестират все повече в възобновяема енергия — не само по климатични причини, но и като целенасочена икономическа стратегия.

Кой инвестира в зелена енергия?

Големите играчи

През 2024 г. Европейският съюз генерира приблизително 47% от електроенергията си от възобновяеми източници. Съюзът цели 42,5% дял на възобновяемата енергия в общото енергийно потребление до 2030 г.

През 2025 г. Германия — най-голямата икономика в Европа, одобри Фонд за инфраструктура и климатична неутралност на стойност 500 милиарда евро, което ще позволи значителни инвестиции в проекти, ключови за постигане на нетни нулеви емисии до 2045 г. и 80% възобновяема електроенергия до 2030 г.

Последните геополитически развития, които обвързват енергийна независимост със сигурността на Европа с нейната сигурност и отбрана, правят малко вероятно зелените амбиции на континента да бъдат намалени.

Китай инсталира рекордни 341 GW слънчева енергия и 80 GW вятърна енергия през 2024 г., утвърждавайки позицията си като най-големия производител на възобновяема електроенергия в света. Големи проекти за съхранение на енергия чрез батерийни системи повишават стабилността на електропреностната мрежа.

В същото време контролът на Китай върху 69% от добива на редкоземни елементи през 2024 г. и почти половината от световните резерви укрепва доминиращата му позиция в производството на соларни панели, батерии и електрически превозни средства.

Амбициозни зелени проекти в страните от Глобалния юг

Индия добави рекордни 25 GW слънчева енергия през 2024 г. и цели 500 GW възобновяема енергия до 2030 г. Само слънчевият парк в Гуджарат цели мощност от 30 GW.
Бразилия през 2024 г. има електроенергийна смес, 88% от която е възобновяема, като 24% е слънчева енергия, а хидроенергията остава гръбнакът на възобновяемата енергия.
Кения вече получава над 75% от електроенергията си от възобновяеми източници чрез геотермална, хидро и вятърна енергия. Проектът Olkaria VII (80 MW) и плаващите слънчеви инсталации на язовир Kamburu показват разширяване на производството без нови изкопаеми източници. Програмата KOSAP доставя оф-грид слънчева енергия на 1,3 милиона жители в селските райони.
Бангладеш, която почти изцяло зависеше от внос на горива, е обявила търгове за 2,6 GW нова слънчева енергия и цели общо 6 GW до 2025 г. Слънчевата енергия вече съставлява три четвърти от възобновяемия капацитет, а инициативата „Solar Home Systems“ е електрифицирала над 6 милиона домакинства.
Мароко е дом на Соларния комплекс Noor Ouarzazate, един от най-големите концентрирани соларни паркове в света (580 MW). Мароко вече получава 40% от електроенергията си от възобновяеми източници и цели 52% до 2030 г., като изнася чиста електроенергия за Европа чрез свързвания с Испания.
Чили цели 70% възобновяема електроенергия до 2030 г., с най-големият досега соларен парк Атакама (480 MW ) и национална стратегия за зелен водород, позиционираща страната като регионален лидер в чистата енергия.
Виетнам е изненадващ лидер в чистата енергия в Югоизточна Азия. Благодарение на подпомагащи тарифи за изкупуване на слънчева енергия слънчевият капацитет в страната е скочил от почти нула през 2017 г. до над 20 GW през 2024 г. Правителството планира 30% възобновяеми източници до 2030 г., подпомогнато от големи офшорни вятърни проекти.
Намибия се изявява като водеща страна в използването на възобновяемата енергия за производство на конкурентен зелен водород за износ, като същевременно развива соларни и вятърни проекти за вътрешни нужди.
Узбекистан, пример за пробив в Централна Азия, въведе над 2 GW слънчева енергия през 2024 г. с помощта на Световната банка и Masdar (ОАЕ) и има пътна карта за 12 GW възобновяема енергия до 2030 г.

Това не са изолирани национални или регионални експерименти, а структурна глобална промяна.

Дори държавите от Персийския залив — символ на нефтеното богатство — поемат зелени ангажименти: ОАЕ цели 50% чиста енергия до 2050 г., докато Саудитска Арабия, Оман и Катар инвестират значително в слънчеви, вятърни и водородни проекти, както вътре в страната, така и чрез суверенни фондове в Африка и Азия.

За развиващите се страни зелената енергия не е лукс или морална позиция; тя е икономическа необходимост и геополитическа възможност. Много от тези държави прескачат етапа на изкопаеми горива и централизирани мрежи, използвайки децентрализирани соларни системи за енергийна независимост и електрификация на растящото население.

Зелените енергийни проекти се подкрепят от стратегически национални ангажименти, финансови стимули и целеви политики. До скоро Американския закон за намаляване на инфлацията (IRA) осигуряваше подобни стимули и в САЩ. И макар че IRA все още е в сила, реториката около него и постепенното премахване на много федерални данъчни поощрения след приемането на необичайно именувания закон „One Big Beautiful Bill Act“ в средата на 2025 г. правят бъдещето на IRA повече от неясно.

Международната енергийна агенция (IEA) едва миналата седмица намали прогнозата си за растеж на възобновяемата енергия в САЩ през това десетилетие с 50%.

В заключение: Погледнете отвъд шума

Преходът към зелена енергия създава работни места и икономическо благосъстояние, осигурява пазарен дял в индустриите от ново поколение и все повече е въпрос на национална сигурност. Това е състезание за доминиране на енергийните системи на бъдещето — нов вид индустриална революция, в която изглежда САЩ избират да не участват.

В резултат на това останалата част от света се адаптира бързо и се учи да продължава напред без САЩ. Именно какво ще се построи, инсталира и финансира, както и къде ще определи бъдещето на зелената енергия.

Урокът е прост: за да получите глобална перспектива игнорирайте реториката на Вашингтон и сегашната администрация. Макра и шумна, тя не отразява действията или нагласите по света.

Гледайте действията, а не шума, и най-важното — поне за момента, гледайте на места извън САЩ.

Как можем да помогнем?

uIMPACT е доставчик на услуги за оценка, докладване и управление на устойчивостта. Малките и средните компании могат да се възползват от нашата интуитивна уеб-базирана платформа за скрининг на ESG и оценка на съответствието с Целите за устойчиво развитие на ООН. На компании, по-напреднали в пътя си към устойчивост, съдействаме с регулаторно докладване по Директивата за отчитане на корпоративната устойчивост, Таксономията на ЕС, оценка на жизнения цикъл (LCA) и докладване според специфични изисквания на партньори, клиенти или инвеститори..

Свържете се с нас на

info@u-impact.com